RAM Bikes Team @ Pamporovo Bike Fest 2016

Author:

Ram Bikes

Category:

Йоан Нейчев се състезава в дисциплината DH и се класира втори в категория мъже 17+

С какво колело кара на състезанието?

Колелото ми е Ram Synergy 27.5

Как се представи колелото ти на трасето?

Колелото се представи учудващо добре. Не бяхме пробвали 27.5’’ капли в Пампорово. Геометрията също е променена и съответно по-удобна, според мен.

Whip Joan

Беше ли се оборудвал с резервни части? Гуми, помпи, нещо по-специално?

Взехме резервни части и за щастие, не ги ползвахме. Най-често има проблеми с гумите и с движението (обтегачи, вериги, водачи), тъй като в нашата дисциплина колкото и да се внимава стават грешки и частите не издържат на напрежението понякога.

Какви бяха условията по време на състезанието? Как беше изградено трасето, беше ли трудно, беше ли добре „шейпнато”?

Атмосферните условия бяха добри, дори беше горещо. За нашия стандарт може да се каже, че трасето беше трудно – с много елементи с различна сложност. Всички се оплакваха от някои скокове и части, за това, че не са добре измислени и шейпнати и като цяло бяха прави.

Joan DH

Как ти се стори позиционирането на RAM на състезанието?

Отборът ни се представи подобаващо. Аз съм втори, Вальо е 6-ти, развиваме се и се подобряваме, както и машините, които караме.

Какви са цялостните ти впечатления от състезанието?

Впечатленията ми от състезанието са много добри. Напредваме, караме по-хубаво и по-бързо, има конкуренция и среда за развитие. Организацията беше супер, както винаги.

Валентин Тенев се състезава в дисциплината DH и се класира шести в категория мъже 17+

С какво колело кара на състезанието?

На състезанието карах с RAM Synergy 27.5 Experimental. Рамката за сега е тестова и още не е на пазара. Тя е доста лека и здрава, работи отлично според мен. Има още 2-ма колоездачи с такава рамка и те също са доста доволни.

Photo by Actiongraphers | www.actiongraphers.com

Как се представи колелото ти на трасето?

Колелото работеше доста добре. В началото направих няколко промени в настройките и смених предната гума с такава за прах, защото трасето беше много сухо. Като цяло беше чудесно.

Беше ли се оборудвал с резервни части? Гуми, помпи, нещо по-специално?

За състезанието бях взел резервно ухо и обтегач, защото те винаги са консуматив. Имах и няколко гуми, но се учудих, че за четири дни не спуках нито една гума.

Какви бяха условията по време на състезанието? Как беше изградено трасето, беше ли трудно, беше ли добре „шейпнато”?

Трасето беше на високо ниво, имаше доста елементи, но като цяло новата част изобщо не ми хареса. Горе на пистата имаше 70 метра въртене, което не ми допада. След нея имаше един скок, на който кикъра не сочеше към попивката. Трасето ми хареса, но нямаше почти нищо ново изкопано, което да ме подразни.

Photo by Actiongraphers | www.actiongraphers.com

Как ти се стори позиционирането на марката RAM на състезанието?

Според мен отбора показа, че колелата ни са на международно ниво – с класиранията си в XC и DH. Хората също видяха, че новото Synergy е по-здраво от преди.

Какви са цялостните ти впечатления от състезанието?

Състезанието ми хареса доста. Аз лично бих предпочел квалификациите да са в събота, а не в един ден с финалите, но и така става. Беше забавно и съм горе-долу доволен от моето 5-то място при българите.

Лъчезар Ангелов се състезава в дисциплината XCO и се класира 2-ри в категория мъже до 23г.

С какво колело кара на състезанието?

RAM. Моделът e ХС1, крос кънтри велосипед с 29-инчови гуми.

Photo by Actiongraphers | www.actiongraphers.com

Как се представи на състезанието?

Доволен съм от представянето си, успях да се класирам на второ място, при условие, че предишната седмица бях с много тежко стомашно разстройство и до последния момент не бях сигурен дали ще мога да участвам. Предишният ден ми беше супер зле, но в събота сутринта се почувствах по-добре и стартирах, и съм доволен от второто място.

А от колелото, доволен ли си от неговото представяне?

Нямаше никакви технически проблеми, все пак 29-инчовите колела са супер за крос кънтри, имат голяма проходимост и всичко беше супер.

PBF2016-4_AD11320

Беше ли се оборудвал с резервни части или нещо по-специално?

Точно за това състезание резервни гуми или части нямаше как да взема, защото състезанието е по-кратко, около час и половина, интензивно и дори да стане някакъв технически проблем, губиш всякакъв шанс за класиране, не е дълго състезание, в което да имаш време да наваксаш. Все пак безкамерните гуми, които ползваме, дават някаква сигурност, че няма да има технически проблем, но човек никога не знае.

Какви бяха условията по време на състезанието, като терен, трудност на трасето, метеорологични условия?

Трасето беше много интересно. Като техническа трудност определено мога да кажа, че спускането не беше никак лесно, а на места изкачването беше много стръмно. Вярвам, че в точно такава посока трябва да вървят крос кънтри състезанията в България, за да се повиши нивото. На тази надморска височина жегата, която прогнозираха, не се усещаше и времето беше супер, без дъжд.

Най-общо какви са ти впечатленията от състезанието, би ли участвал отново на такъв вид състезание?

Този тип – крос кънтри олимпикс – е част от първенството на България и се стараем да участваме на почти всички състезания, защото носят точки за ранглистата. Това според мен, е най-интересната дисциплина, и много ми харесва да се състезавам в нея.

Иначе самото състезание имаше леки организационни проблеми при отчитане броя на обиколките, но освен тези малки подробности, всичко беше супер.

Мария Боянова се състезава в дисциплината XCO и се класира 2-ра в категория жени.

С какво колело кара на състезанието?

RAM HTTWO 27.5, с безкамерни гуми Ikon и безкомпромисните шини – Stan’s NoTubes ‘Crest’, този път, окомплектовано с платформи, а не клипсове.

Как се представи колелото ти на трасето?

Колелото ми, както винаги, се представи добре с изключение на 2-те падания на веригата по време на състезанието… По-лошото беше, че първия ден аз бях като абсолютното дърво на колелото след 3 часа път и това повлия на увереността ми, но вината си беше изцяло моя.

Photo by Actiongraphers | www.actiongraphers.com

Беше ли се оборудвалa с резервни части? Гуми, помпи, нещо по-специално?

Не се бях оборудвала с нищо по-специално, освен 2-ри бидон, но той се беше изгубил някъде по трасетата до края на моето състезание, когато Вальо го намери и ми го върна, така че нищо различно от обикновено.

Имаше ли проблем с колелото или някоя от частите му?

По време на самото състезание веригата ми сякаш си беше заплюла едно място и 2-та пъти, в които минах от там, тя все падаше. Първия път проблемът беше при предните венци и я наместих лесно, но втория път беше отзад и заклещена. Поизплаших се малко, да не би да я скъсам при дърпането, но всичко мина благополучно.

Какви бяха условията по време на състезанието? Как беше изградено трасето, беше ли трудно, беше ли добре „шейпнато”?

Както през целия престой, така и по време на състезанието беше сухо, слънчево и приятно топло,  но не горещо. Заради това обаче, всичко възможно, около старт-финалната зона, беше постоянно обливано в облаци прах.

Трасето беше изключително технично и трудно. Имаше няколко къси, но изключително стръмни изкачвания: едното започваше с окосена тревичка, в която гумите зариват и не се отриват (то беше по-дългичкото), докато другото беше 4-5 метра, но за това пък процентът беше вдигнат много. Спускането, което беше и по трасето за детското DH състезание, в началото беше трудно, но караемо за моите умения, после след първото дропче до малко преди края на гората, за моето ниво беше некараемо – сега ще насоча фокуса си към техниката за спускане. Следващата част в началото представляваше препятствие за мен, но след това събрах кураж, набелязах си линия и нещата започнаха да вървят доста по-гладко. По-надолу, след като се мине финала и се пресече пътя, също имаше едно отвесно спускане (след него ми беше падала веригата), което остана непокорено… Нататък към финала по серпентините в боровата гора беше любимият ми участък – спускане, равно и изкачване точно след един остър 180-градусов завой. Тази част от трасето също беше технична, но аз винаги си я минавах без проблем и винаги ми доставяше голямо удоволствие – харесвам серпентини, а и килимчетата от борови иглички са уникални – меки и подвластни на Ikon-те ми. Единственото, което не ми хареса, беше пресичането на трасето (там за малко да имам инцидент с един от габровците), защото и от двете страни колоездачите пристигат все със засилка – кой от излизането от боровата гора, кой от финала и това предизвикваше доста рискови ситуации.

Как ти се стори позиционирането на марката RAM на състезанието?

Позиционирането на марката ми се струва доста добро по няколко причини. Първо, като отборно представяне, ние май спечелихме най-много медали (за ХС това е така със сигурност – 3). Второ, на даунхил състезанията ми се стори, че RAM-овете на почетната стълбичка бяха най-многобройни (въпреки, че масата се заема от вносни колела) и смятам, че отличията трябва да говорят сами за себе си.

Какви са цялостните ти впечатления от състезанието?

Впечатленията ми от събитието са отлични, организацията и празничната атмосфера бяха супер – изкефих се на макс и успях да си поотдъхна от напрежението на големия град.

За състезанието ми, нещата са малко по-различни. Първо, конфликтното пресичане на трасето (трябва такива ситуации да се избягват), второ –  маршалите редовно не свириха при преминаването на колоездачите (по време на състезанието някои си направиха труда, други не си мръднаха и пръста) и трето, не беше ясно къде точно е финалът – там, откъдето е стартът, в края на осморката или там, където беше шатрата на организаторите – в края на спускането по трасето на малките.

Въпреки забележките, организаторите успяха да ни развеселят за няколко дни, така че няма дори да се замислям за следващото им събитие.

Photo by Actiongraphers | www.actiongraphers.com