Moneasa Bike Marathon 2014

Author:

Ram Bikes

Category:

Moneasa Bike Marathon:Страхотни хора, красиви маршрути, но – DNF (не финиширал)????!!!?

Може би не знаете, но RAM означава REAL ADVENTURE MACHINERY и моята работа е да откривам тези приключения. Румънските състезания винаги са такива, както съм забелязал в последните години. Организацията е добра, пътеките са брутални и красиви, карат те да се напрягаш повече, отколкото си мислил, че можеш.

Такова е и положението в Монеаса, малък курорт на само 370 километра от Будапеща. Хм, 63 километра, 2450 метра денивелация? Изглежда като отлично предизвикателство за моя RAM Experimental. Заедно с две смели девойки, Вероника и Манка се отправихме натам, и като пристигнахме в 1.30 през нощта, организаторът ни чакаше за да ни посрещне с бира и да ни даде стартови номера. СУПЕР!!!

На следващата сутрин в 10 и 30 стартирахме. Реших да съм първи и да поема контрола още от началото, мразя нервите :). След асфалта започна и каменист черен път, където не си давах много зор, просто поддържах силно темпо, и никой не може да ме мине. След малко Блазсо ме настигна и това малко увеличи темпото и така до точката за зареждане с вода след 12 километра. Веднага след нея видях невероятно стръмно изкачване и, да, това си беше нашата пътека. Обичам този тип изкачвания и когато погледнах назад, разбрах, че днес ще е добър ден. Реших да карам нормално, и да съм така до последния спринт на пет километра от финала, освен това да караш заедно с Блазсо си е винаги забавно. След като изкачихме върха, трябваше да се спуснем надолу в гората по странна песъчлива почва. Още имам хематом в мускула и болки в рамото и това ми беше сигнал да не си давам зор. В този момент, видях, че карам по капла! Как??!?!? ОК, без нерви, проверка на гумата и всичко останало. След пет минути бях отново на 5-то място. Така състезанието продължи с малко или повече препятствия почти до края – задната гума експлодира отново и имаше 3-4 сантиметра разрез. Това беше на 21 километър, а аз знаех, че на 30-тия ще минем покрай старта за втора обиколка по друг маршрут. Там беше колата, помпа и резервни гуми. Така карах по капли няколко километра и точно преди спускането към финала повече хора ме настигнаха и когато почнах ремонта бях 7-ми и на 10 минути след първия – добро постижение за каране 9 километра по капли и ремонта на първата гума за 5 минути.

Ремонта беше много труден, но след 15 минути, Вероника ме задмина, аз вече бях малко или много готов и тръгнах отново. Нямах други резервни гуми, така че, стисках палци. Дори забравих да си напълня бутилката, но няма проблеми :). Но…след 8 километра, точно преди върха, псссссс…..Да, отново! Нямаше какво да направя освен да обърна и да тествам каране по капли отново. Така, просто не финиширах. Не помня откога това не се е случвало :(!!.

Ще се видим,

Уоутър

*Със съкращения. Вижте пълната версия на английски.