CX-ШАМПИОНАТ – БУДАПЕЩА 2014

Author:

Ram Bikes

Category:

CX-шампионат на Будапеща – колко лош късмет можеш да имаш за един час?

Да, след „лошото представяне“ (второ място в Братислава), гледах с надежда към местния CX-шампионат в Будапеща. И понеже живея тук, ще ми е по-лесно да взема тази титла. Това е и малко странно, защото съм белгиец и все пак в някакъв смисъл – турист, но както и да е. Разбирах, че спечелването на това състезание няма да ми донесе нови приятели, но хей – състезанието си е състезание и правилата са си правила, поне така си мисля…

Реших да покарам байка си до старта като част от разгрявката и да почувствам краката си след мъчението от Братислава и пристигнах в 11.15 на мястото за старт. Докато търсех регистрация, чух и първите лоши новини – имало е пререгистрация онлайн и никакъв шанс за регистрация на момента. Поради фактът, че унгарския ми е много лош (писмен и говорим), аз очевидно бях пропуснал това. За щастие, организаторите ме съжалиха и бях допуснат до състезанието, yes!!! Благодаря за заобикалянето на правилата.

И така, беше време за тестова обиколка – както и за лош късмет номер 2: след първата от многото стълби исках да скоча в движение на колелото и да се спусна с него надолу, но някакси подцених маневрата и паднах тежко. Прелетях перилата, велосипеда с мене, и паднах върху него. Ясен звук „пук“ беше резултата и помислих, че съм строшил нещо по колелото. Болката беше само детайл в общата картина, докато оглеждах щетите:  Спирачките бяха изскочили навън от удара, задното колело беше излязло от рамката, кормилото изметнато и лявата команда напълно изместена. Колелата все пак не бяха изкривени и рамката беше цяла, така че се надявах всичко да е ок. В този момент Виктор от Алпинбайк дойде при мен и ми каза още „добри“ новини: старт след 5 минути, в 12.00, вместо в 12.30! Какво? Ла**на работа!! Нямах инструменти и нямах време. За щастие Виктор остана с мен, намери инструменти и ми помогна да направя поправките, хиляди благодарности!! Но – приятелските жестове не винаги се отблагодаряват – когато се качихме на байковете, видяхме, че той е спукал гума. Нямахме повече време за чакане….чудех се какво да правя – дали да му помагам с гумата, или да се опитам да накарам групата да чака още пет минути. Не говоря унгарски, така че стоях срещу старта и се опитвах да обясня, че Виктор има спукана гума, но отговора беше – не може, вече сме закъснели с 30 минути. Казах им, че не е така и след малко пререкания ги убедих да почакат, уффф. Така, всички направихме старта и секунди по-късно вече карах по маршрута.

Това обаче не беше края на моя велик ден…бях на 8-ма позиция и използвах първата обиколка да изляза на втора. Сега трябваше да смаля дистанцията с първия, но направих грешка. На първите стълби имаше малко място да се кара нагоре отстрани на стълбите, но не успях да го изкача изцяло оттам и последните две стъпала усетих как шините се удрят в бетона. Аз съм с безкамерни гуми, много тънки и се надявах това да е минало без последици. След 50 метра дойдоха следващите стълби и слязох от колелото за да го пренеса, но то се изплъзна и предната гума се удари в бетона за втори път и тогава – пфффффффф, дупка! О, не! Надявах се, че латекса ще оправи нещата, но не…така, game over…започнах на бегом да търся зоната с техниците. Пресякох финала на бегом и организаторите ме попитаха къде отивам, аз им казах. Зоната беше точно до финала, но там нямаше никой – нито помпа, нито резервни гуми, уффф! Наистина не ми вървеше. Най-накрая Анита ме видя и след като разбра проблема ми, изтича да ми даде нейната гума, но нейното колело беше на 200 метра от нас. В този момент внезапно видях две хубави Notubes Alpha 340 гуми (същите като мойте) които бяха оставени до мене. Хм, как да взема гумите на някой без да го питам? Хм, но, хммм, да де, не можах да устоя и се молех да не вземе собственика им да спука гума като мен – тогава бих се запознал с доста гневен състезател (което си е нормално, всъщност). Смених предната гума, скочих на байка си и видях, че задната гума също е спукана, ррррррр. Смених и нея, скочих на седалката и видях, че имам проблем със спирачките….спрях отново и ги настроих. Разбира се, трябваше да настроя и скоростите в движение, но най-накрая поне въртях педалите ;). Бях загубил малко под 3 минути и беше време за сериозен зор. Знаех, че е почти невъзможно да спечеля, но поне можех да си направя добра тренировка. Хората ме окуражаваха на всяка обиколка и ми казваха колко ме дели от първите, така че имах и цел. Опитах се да не се ентусиазирам много и да балансирам силите си за около един час каране и една състезателна обиколка, но изведнъж чух сигнала за последна обиколка след само 45 минути, докато се борех за втората позиция. Станах втори, но – GAME OVER!

Без да се оплаквам, беше добро състезание, натисках здраво, не ми се наложи да се откажа, така че – щастлив съм! Голямо благодаря и извинение на собственика на гумите, които аз взех назаем без да го питам! Карах ги внимателно, без рискове, но все пак – не се прави така, трябваше да си взема резервни гуми и май така ще правя за в бъдеще…

Не съм победител, но съм щастливец! Ще се видим след 2 седмици на следващото CX.