Будапеща CX-CUP, състезание първо: Първо място, но болезнен край.

Author:

Ram Bikes

Category:

Когато чух, че някой ще организира други CX-състезания в рамките на 3 седмици всеки уикенд в Будапеща, бях наистина щастлив. За мен, СХ-състезанията винаги са били тренировка. Няма значение докъде си стигнал в тренировъчната си програма, този един час интензивно каране винаги е добро упражнение! И досега, аз почти съм завършил моята тренировъчна програма, така че подобно състезание е перфектен тест за постигнатото.

Планирах да отида до състезанието с колелото, защото това е отличен начин да загрееш преди надпреварата, но когато погледнах навън сутринта, видях, че няма начин – видях 1 сантиметър лед покриващ всичко на улицата, включително и улицата с 12-градуса наклон, на която живея ;). Да, щеше да е интересно състезание. Взех колата и 20 минути по-късно бях на мястото за старт. Обиколката на трасето беше интересна – с дължина около 3 километра. Заледени участъци, замръзнала трева, малки изкачвания, стълби, лудешки обратни завои, хлъзгави остри завои – човече, толкова ми хареса! За нещастие, почти никой не беше дошъл на състезанието, но жалко за тях. В 13.00 тръгнахме за тренировъчни 6 обиколки + старт. Реших да карам след Сзилард за да видя дали е открил добри линии за трудните ъгли на завиване, но след половин обиколка исках да забързам (нормално – той започваше тренировката си, аз бях почти в края и), така че когато останах сам се концентрирах върху GARMIN-а си. Ако изоставах в даден участъх, давах повече газ на следващия, за да имам постоянни времена и така тренировката се получи отлично. Така де, пързалянето на две гуми покрай остри ъгли си е забава голяма! След 45 минути каране, тренировката свърши и веднага отидох да се почистя от калта – организаторите бяха предвидили перфектни условия за целта.

След това, исках да повъртя около половин час за възстановяване, но точно тогава всичко се обърка. Бях на колелото от 5 минути, не гледах пътя, а надолу в кранксета и се опитвах да измъкна трева от венците, докато карах. Когато погледнах напред, бях на около метър от паркирала кола и – БАМ! Резултатът: благодарение на добрите си рефлекси прелетях колата и отхвърлих колелото почти до нея (почти, защото ударих задните стопове) и направих добро приземяване с претъркалване. Нямах поражения, а по колелото няколко малки повреди и малка драскотина по стопа на колата, което уредих със собственика. На следващия ден чувствах сериозна болка в гърба си и два часа след като бяхме излезли да караме с Дани от Алпинбайк, не можех да направя нито едно движение.  Гърба и краката ми се вдървиха, не можех да карам и не можех да ходя…..

С помощта на Дани стигнах до колата и сега съм си вкъщи, лежа на пода, спя на пода и нищо не правя… Тази сутрин отидох за моята първа физиотерапия и терапевтът ми обеща чудеса, за да ме вдигне на крака и на седалката за този уикенд. Засега, само си мечтая. :)

Ще се видим,

Уоутър