Път за никъде 2016

Author:

Ram Bikes

Category:

На 30-ти и 31-ви юли в Банско се проведе традиоционното състезание по XCO и XCM – Road to nowhere. Ето какво споделиха нашите момчета и Мария след края на уикенда.

Лъчезар Ангелов

Как се класира? Доволен ли си от представянето си?

Класирах се първи и въпреки че бяхме само двама в моята категория, интрига имаше до самия финал. През цялото време с опонента ми карахме с малка разлика или един до друг, но на финалния спринт успях да се наложа.

1

Какво мислиш за трасето и условията по време на състезанието?

Трасето беше много интересно и игриво, каквото очаквах да бъде. Доста естествени препятствия – камъни, корени, поточета. Организаторите се бяха постарали всичко с трасето и маркировката да е супер.

Имаше ли нещо, което да ти липсва по време на самото състезание?

Нещото, което липсваше на състезанието, беше посещаемостта. Както и на други състезания от същата дисциплина нямаше много хора. Дисциплината “Крос кънтри олимпик” е може би най-тежката в планинското колоездене и хората затова не я харесват. Състезанието е на трасе по затворен маршрут между 3 и 6 километра, на което се правят различен брой обиколки според възрастовите групи.
Изкачванията могат да са много стръмни на места и доста технични, а спусканията задължително трябва да са достатъчно трудни (например на състезания от Световна купа се включват участъци от даунхил трасета). При високия пулс, който се вдига на изкачванията, спускането по технична пътека може да се окаже доста предизвикателно. Като цяло “Крос кънтри олимпик” е доста трудна дисциплина, която изисква много издръжливост и много техника.

Какви са общите ти впечатления от събитието?

Събитието ми хареса, организацията беше на ниво и се изкефихме по пътеките.

2

Мария Боянова

Как се класира? Доволна ли си от представянето си?

На ХСО се класирах втора. На разгрявката краката ми ги нямаше и започнах да си мисля каква издънка ще съм днес, но състезанието се оказа съвсем друга история. Не очаквах да стана първа, защото сутринта не се чувствах добре здравословно – нямах абсолютно никакъв апетит… По време на състезанието се чувствах по-добре – в началото не дадох на абсолютен макс, защото не исках да ми гръмнат батериите по средата, така че си наложих по-бавно темпо и го увеличавах с броя на обиколките, за да може да изоставам от първата по маршурта колкото се може по-малко.

Имаше ли някакви трудности?

На втората обиколка се наложи да наруша ритъма си, състезателят пред мен се оказа в затруднение и слязохме и двамата, което ме забави, докато отново намеря желаното темпо.

Какво мислиш за трасето и условията по време на състезанието?

Трасето като цяло беше от лесните – единствено на спускането имаше две-три места, които ме затрудниха, така че гледах да се накефя на макс и да позирам добре за фотографите…

Имаше ли нещо, което да ти липсва по време на самото състезание?

Липсваше публика по трасето извън старт/финала, която да нахъсва участниците, както и съпернички, но това у нас е в реда на нещата, колкото и тъжно да звучи.

Какви са общите ти впечатления от събитието?

Събитието ми хареса много, както и трасето на маратона (ХСО беше по част от него). Организаторите трябваше да сложат малко повече маркировка по маратона, на ХСО тя беше достатъчна и място за губене нямаше, но събитието е Road to nowhere и който трябваше да се загуби, се загуби.

За провеждането на детското състезание отправям огромни поздравления към участниците и организаторите, тъй като това е ключът за популяризирането на спорта. Събития за малчуганите трябва да има не само покрай тези на големите, а ежемесечно в парковете на големите градове, ако не искаме да тъпчем на едно място и да се чудим защо нямаме публика и участници.

3

Антон Настев

Как се класира? Доволен ли си от представянето си?

Класирах се относително добре и двата дни на мероприятието. В събота на маратона се чувствах много отпаднал и нямах никаква сила, явно планинските бягания преди състезание не са добра идея. Стартирах заедно с фаворитите и успях да се задържа с тях в първите 7-8 км, но бързо разбрах, че момчетата хем че са по-натренирани, са и по-свежи от мен и ги оставих. Успях обаче да карам почти през цялото време с Илко Илиев от “Мамут”, който ми даваше доста стимул да карам по-добре и в крайна сметка успях да се класирам 3-ти в категория „Елит“ и четвърти в генералното класиране.
Неделята изглеждаше по-обещаваща, краката ми се бяха раздвижили вече и нямах проблемите от предшния ден. Сутринта около 07:45 направих една опознавателна обиколка на трасето и останах с много добри впечатления. Очаквайки старта да е около 09:00, не бях закусвал, разчитайки на запасите в мускулите си, но стартът за нашата категория се оказа в 10:40, което малко промени стратегията.

4

Имаше ли някакви трудности по време на състезанието?

След старта се изстреляхме нагоре следните групи, Мастърс 30+ и младежите до 23. На първото изкачване Илко Илиев водеше, а аз се движех трети, знаейки, че идват страхотни пътеки надолу, където мога да наваксам. Първата обиколка беше доста динамична, като с Илко се движехме първи, но за жалост на техничното изкачване изпуснах Илко поради техническа неизправност, веригата ми някак успя да се загнезди между спиците и касетата, слязох от колелото, сложих веригата на място и опитах да потегля отново, но за жалост проблемът се повтори и се наложи да си регулирам скоростите в движение. Процедурата по настройка се повтори няколко пъти на равните участъци и успях да закрепя положението някак, но вече бях изгубил много време и нямах надежда да настигна Илко и до финала се движех почти сам, завършвайки втори.

Какво мислиш за трасето и условията?

Организацията на състезанието беше изключително добра, трасетата бяха подготвени много добре, наистина си личеше колко много труд са хвърлили организаторите. Жалко, че събитието е в период от годината, когато повечето хора почиват, защото това мероприятие наистина си заслужава, много разнообразно трасе, страхотни горски пътеки и приятна атмосфера.

Имаше ли нещо, което да липсва на трасето или по време на самото състезание?
Липси нямаше, единствено на някои места маркировката не беше много добре съобразена със скоростта, с която се движат участниците и доста хора се бяха загубили, но никога не се знае при тези мероприятия дали не е имало и чужда намеса. Много често туристи късат маркировката и нещата стават много неприятни, като целия негатив го отнасят организаторите.

Какви са общите ти впечатления от събитието?

За мен беше удоволствие да участвам в мероприятието. На организаторите бих искал да изкажа поздравленията и благодарностите си, защото наистина се бяха подготвили на много високо ниво.

5

Тодор Балчев

Как се класира? Доволен ли си от представянето си?

В първия ден на XCM (маратон) къса дистанция се класирах на първо място в категория “Мъже”. В втория ден на XCO (олимпик) се класирах на трето място в категория MEN OPEN (за състезатели без UCI лиценз). От представянето си съм доволен, може би малко по-доволен от XCO състезанието. Във втория ден определено се чувствах по-добре, краката ме слушаха повече и концентрацията ми беше на ниво.

Имаше ли някакви проблеми или трудности по време на състезанието?

Първо ще започна с това, че се регистрирах за събитието в 11 ч. в петък вечер. Попълвайки формата за регистрация, посочените дистанции за маратонското състезание бяха 30 км (къса) и 60 км (дълга). Прецених, че с оглед двудневното състезание, ще карам 30 км в ден едно, за да съхраня малко сили за XCO-то на следващия ден. На сутринта, буквално 10 минути преди старта разбрах, че всъщност дистанциите са съкратени и са 22 км за къса и 44 км за дълга дистанция. Ако знаех това, щях да карам дългото трасе със сигурност.

Както и да е, стартирахме – от начало ми беше много трудно. По принцип съм от хората, на които им трябва повече време да се сработят. Още на 4-5-ти километър аз и още няколко човека пред и зад мен се объркахме по трасето, изглежда сме изтървали завой, но бързо се усетихме и се върнахме по трасето. След 40-тина минути каране вече започвах да се развъртам и да вдигам темпото. Настигнах една от най-добрите ни жени състезателки – Христина Козарева, и карахме заедно и доста бързо за известно време. При едно по-дълго изкачване тя леко ми дръпна и при навлизането в спускането вече не я виждах. Тук отново изглежда съм изтървал завой и направих най-сериозното си объркване по трасето – спуснах поне 1.5 км по черен, стръмен път без маркировка… Костваше ми повече от 10-12 минути да се върна на трасето. Това беше моментът, в който страшно много се демотивирах. Продължих  да карам на цялата газ, изпреварих повторно много хора, които се бяха озовали пред мен след объркването. Когато завърших, нямах представа, че съм първи.

 6

Какво мислиш за трасето и условията по време на състезанието?

Като цяло маркировката не беше най-идеалната, което много ме учуди, знаейки, че организаторите имат добър опит в поставянето на маркировка и знаят как се прави правилно. Впоследствие разбрахме, че много от лентите са били премахнати умишлено от местните. Често срещан проблем.

Имаше ли нещо, което да липсва на трасето или по време на самото състезание?

На мен лично в ден 1 ми липсваше мотивация, след тези обърквания по трасето. Иначе велосипедът RAM XC.RACE беше добре, новите гуми MAXXIS Tread Lite, които сложих, също се оказаха по-стабилни, отколкото си представях.

Какви са общите ти впечатления от събитието?

Събитието си беше супер! Изкарахме си много добре в приятната компания на много готини хора. Много се накефих и на детското състезание, където имах честта да помагам на сина и дъщерята на мой много близък приятел.