Машините за приключения след Витоша 100

Author:

Ram Bikes

Category:

Credits: Yanne Golev

Тодор Балчев: Всички велосипеди RAM изглеждат страшно бойно, а собствениците им са с големи усмивки на лицата

Тодор Балчев се състезава с велосипед RAM XC.RACE custom

На кое място сте в генералното класиране?

59-то, с време 5ч. 17м.

Как ви се стори състезанието?

Ами как, като на “Витоша 100” – дълго, кално, уморително и жежко!

Мисля че нивото на “Витоша 100” се вдигна доста през последните няколко години.

Самите организатори, смятам, бяха добре подготвени – нямаше закъснения, по пунктовете имаше достатъчно от всичко, времеизмерването и маркировката бяха на ниво.
Що се касае до терена – по-опитните карачи няма какво да ни изненада – всички знаем трасето почти наизуст, къде не са изсъхнали локвите, кои мостчета са поправени и се минават и други подобни – все пак караме често по различни участъци от цялата обиколка.

Каква окомплектовка на колелото използвахте за състезанието?

Велосипедът ми е сглобен с части изцяло по мое желание и няма нищо общо със стандарната окомплектовка. Когато човек кара колело от по-дълго време и е имал възможността да кара различни велосипеди, идва момент в който започва много добре да разбира кой точно компонент, марка и размер, да речем, отговарят най-точно на стила му на каране.

Забелязвате ли какви са предимствата на вашите велосипеди спрямо тези на конкурентите ви и, ако да, какви са?

Едно нещо ми прави впечатление и по-принцип, и сега на Обиколката – всички велосипеди RAM изглеждат страшно бойно, а собствениците им – с големи усмивки на лицата! Гледаш колелото и разчиташ абревиатурата – REAL ADVENTURE MACHINERY.

Credits: www.mtb-bg.com

Антон Настев: Винаги карайте с каска

Антон Настев изпитва карбонов RAM XC Experimental

На кое място сте в генералното класиране?

Шесто, с време 4ч. и 18мин.

Какво мислите за условията на състезанието?

Ако трябва да отговоря с една дула – топло! Иначе мероприятието беше много забавно и изпълнено с положителни емоции.

Естествено условията бяха доста неблагоприятни за всчки – такава жега по това време на годината не помня да е съвпадала с провеждането на “Витоша 100”. Добре, че организаторите се бяха подготвили много добре, всички пунктове изглеждаха страхотно заредени, имаше съдии на много конфликтни места, което не позволяваше човек да се обърка въпреки изпелепяващата жега. Относно жегата – вече споменах, че състезанието беше доста топло, но най-непоносимият участък лично за мен беше между с. Ярлово и Ярема, където изгубих най-много време спрямо фаворитите.

Имаше ли изненади по терена?

Той не е необичаен за мен, тъй като по части от маршрута карам редовно, все пак съм си „кестен“ и Витоша си е домашната планина. Изненади никакви нямаше, тъй като преди около месец и половина в една дъждовна събота ми се случи да се откъсна от децата и съпругата ми и да прекарам шест часа по маршрута.

Каква окомплектовка на колелото използвахте за състезанието?

Колелото ми не е стандартен велосипед на RAM, сглобено е на базата на експериментална карбонова рамка, която изпробваме за бъдещи проекти. Вилката ми е RockShox SID със 100 мм ход, а предавателната група е на SRAM Х1 с 11 скорости (1х11) и овална предна плоча Absolute Black 32 зъба. Гумите бяха, единствените за мен лично, MAXXIS IKON 3C/TR 29X2.2, които карам с доста ниско налягане, което спомага за поглъщане на малките неравности по горските пътеки, респективно поддържането на по-висока скорост.

13423720_1168727573179670_2622391331790796679_n

Какво искате да бъде различно следващия път?

Бих искал да използвам възможността да се обърна към всички читатели, пристрастени към всякакъв вид колоездене: Моля ви, карайте с каска, това би спестило много неприятности както на вас самите, така и на хората около вас. А особено на организирано мероприятие е задължително тези, които карат без каска, да не бъдат допускани до старт.

Лъчезар Ангелов: “Обиколката на Витоша” е състезание, което изпитва волята и възможностите на всеки

Лъчезар Ангелов кара RAM XC ONE

На кое място сте в генералното класиране?

Десето.

Какви са коментарите ви за условията на състезанието като цяло?

Обиколката на Витоша е състезание, което изпитва волята и възможностите на всеки, независимо дали си трениращ състезател, или просто си решил да се пуснеш за  удоволствие.

Теренът е разнообразен – от равен горски път, асфалт, поляни, до технични и опасни каменисти пътеки, които ме кефят най-много и са удоволствие за всеки, който се занимава с планинско колоездене

Credits: Adam Leng

Какво препоръчвате за каране в подобни условия?

По принцип за състезания в дисциплина маратон, каквото  е Обиколката, не е препоръчителна дългата загрявка, но в този случай след старта следва стръмно изкачване, а след него – около 8-9 км скоростен сингълтрак без възможност за изпреварване. Така че, според  мен стратегията на всеки, който цели по-предно класиране, е да “натисне” на първото изкачване, за да не бъде “затворен” на сингълтрака и там да загуби време и шанс да настигне тези, които не се мотаят по споменатия участък.

Каква окомплектовка на колелото използвахте за състезанието? Какви гуми, екипировка, въобще подготвихте ли се с нещо по-различно от друг път?

Окомплектовката на колелото ми е стандартна – по каталог и е по-високата серия на модела RAM XC One. Велосипедът ми е с 2х10 скоростна система Sram GX, вилка Rock Shocx Reba, спирачки Shimano XT,  и един от най-скъпите и може би най-качествени компоненти по колелото – каплите Stan’s Notubes Crest, много леки и здрави капли, които допринасят за поддържане на по-висока скорост. За Обиколката използвах безкамерни гуми Maxxis Ikon 3c/Exo/tr, които дават много бързо въртене, стабилност в завоите и голяма устойчивост на спукване и прерязване.

Мария Боянова:  Ако четеш това – едно голямо благодаря!

Мария Боянова кара RAM HT TWO 27.5

На кое място сте в генералното класиране?

На около километър преди Кладница ми се скъса болта на средното движение и липсата на сервиз на поста в селото ме принуди да прекратя участието си.

Какви са впечатленията ви от трасето, условията и състезанието въобще?

В началото на състезанието ми беше малко трудно, докато вляза в ритъм, тъй като усетих и болки в коленете – грешката беше моя, че не направих загрявка с цел да стартирам на по-хубава позиция, но малко преди Бялата вода намерих удобен ритъм и нещата се подредиха.

На спускането след Тихия кът бях приятно изненадана от доброто състояние на пътеката. Предишния път, когато минах, чакълът беше отнесен от водата. Сега спускането беше много по-приятно, бързо и най-вече не ме напрегна въобще, а дори ми достави огромно удоволствие.

Над Владая вече се бе образувала колона от бутащи колоездачи малко след пункта, което ме принуди да походя малко:) и така до пресичането на реката и хващането на пътеката по водохващането.

По нея карах възможно най-бързо и изпреварвах на участъците, които го позволяваха, а в краката ми нямаше и капка умора, когато стигнах х. “Водно стопанство” и отвесния баир от 15-20 метра.

Искам да благодаря на състезателя, който ми помогна с преодоляването му, защото не беше никак лесно, така че ако четеш това – едно голямо благодаря.

Какви са личните ви впечатления и изводи от уикенда? Какво искате да бъде различно следващия път?

Като цяло за 1ч. и 40-те минути, през които се състезавах, ми се сториха кратки, прохладни. Теренът беше в добро състояние, но има още какво да се изисква от организаторите. Да помислят за два старта на колоездачите – такива, които са отишли да се състезават и други, които отиват на разходка. Докато чаках автобуса за Рударци, имаше състезатели, които не бързат за никъде, спират да понапазаруват, други да изчакат другарите си.  Нямам нищо против тях, но струпването на множество на тясна пътечка води до забавяния, затова нека се помисли върху старт според целта – един за надпревара и втори – 100 км приятна неделна разходка с приятели. Така хората за класиране ще могат да си гонят напред, а другите – да си карат необезпокоявано и всички ще са щастливи.

Credits: Yanne Golev